До мен ли си,
аз съм като рохката черна земя,
душата ми - буйна, зелена трева,
сърцето ми е рай,
с най-пъстрите цветя...
Но сега те няма - това е Ад
сама съм - суха земя,
с дълбоки, зеещи дупки,
зажъднeли за вода-любов,
душата ми - срамно гола,
дори без изсъхнала трева,
а сърцето ми - Боже...
...Та там отдавна вече няма цветя!
Това съм без теб!
Това съм аз сега!
© Лора Иванова All rights reserved.