Тоя дъжд
Защото сам. И се отвори
да влезе тоя дъжд при теб.
Ха, ти очакваше простора,
спасителния звездолет?
Но хлуйна хлад и нещо влажно
през сетивата пропълзя.
Вода. Каквото и да кажа.
Каквото да мълча - видя,
как тя отнякъде се стича
и по на заден план - града,
във който ще си по-самичък,
отколкото преди дъжда.
Не си ли? Жива перодръжка,
в една ръка незрима, свише,
а тоя дъжд е, тоя дъжд е
мастилото, с което пише.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Райчо Русев Todos los derechos reservados
