Mariq_Vergova (Мария Вергова)
108 759
7 abr 2011, 19:52

Този град... 

  Poesía » Otra
1510 1 13

Този град ме посреща със паст от бетон

и със грохот и вой ме помита.

А в засада, пред мръсния гаров перон,

дебне глутница жълти таксита.

 

Този град, във стъкло и метал окован,

ненаситно, без жал ме поглъща.

И ме щраква във лъскав, неонов капан,

в част от трафика луд се превръщам.

 

Булевардите бясно препускат край мен

и се блъскам в лица милиони.

Всеки тича, към някаква цел устремен,

без да спре - сякаш времето гони.

 

Тук децата се раждат с олово в кръвта

и във клетки бетонни живеят.

От монитора само познават света

и затворени в клетките, креят.

 

Тук и слънцето свети през смог и мъгли,

дим и сажди закриват небето.

Над главите ни клети дъжд отровен вали

и в боклуци се дави морето.

 

И земята, отдавна изгубила глас,

изпод нас сеизмично въздиша.

И земята се гърчи безсилна и в бяс

земетръсни послания пише.

 

А там някъде има керван от звезди

и небето е толкова ниско!

А там има птици, поля и гори

и над тях пролетта се разлиства!

 

Сива утрин. Поредният делничен ден.

Пак пред входа ме чака таксито.

И навярно от гъстия дим покрай мен

се прокрадва сълза във очите...

 

© Мария Вергова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??