24 sept 2007, 9:17

Този измамен свят на светлината

  Poesía
775 0 0
Измина цяла година на страх и надежди,
откак загубих зрението си и бях сляп.
Светлините в небето ме покосиха и
последното, което видях, бе точно тях.
За тези загубени дни, сякаш загинах и
днес отново съм парче блуждаещо месо.
Това, което ме вдигна, беше нечий зов и
мисълта за поредното сляпо същество.

От всеки зависи какво ще избере,
дали ще продължи да се бори или ще бяга.
Предаващ ли се, когато живота те стяга
и когато слънцето се опитва да те погребе?

Сякаш те са този измамен свят -
лъчите на слънцето, тъй високо.
Защо, когато си толкова млад,
светлината те пронизва дълбоко?

Измина много време оттогава, когато
не исках да простя и да живея пак.
Светлината ме наказа по божията воля
и умът ми отново потъна в пълен мрак.
А сега съвестта ми ме тежко изтезава,
поставен в клетка, търпя пронизващ хлад.
Кой от мен някога повече ще заслужава,
да не вижда светлината на този свят?

Но ти избираш, ако светлината те заслепява,
затвори очи и се събуди като нов.
Бъди отдаден на цялата чиста любов
и я предай на тази, която я заслужава.

Сякаш те са този измамен свят -
лъчите на слънцето, тъй високо.
Защо, когато си толкова млад,
светлината те пронизва дълбоко?


Тя не беше нищо важно за наказание на душата,
тя бе само светещия ангел вътре в мен.
Нейните лъчи ме победиха и сломиха в страх.
(Просто падам на колене и се моля за знак).

Мисълта за лъчите заслепява те пак -
просто дръпваш пердето и отново е мрак.
Понякога светлината е толкова силна
(просто дръпвам пердето и отново е мрак)
Толкова силна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...