8 oct 2009, 18:24

Този миг...

  Poesía
1K 0 11

Сто слънца ще са в тебе стопени

във усмивка, красива вина,

ти ще бъдеш виновна за спрелите,

да те гледат, звезди под нощта.

 

И гласът ти ще бъде копринен,

и за туй ти ще имаш вина,

не земя, ти ще стъпваш по глина,

ще трепери след теб и пръстта.

 

Ти! Красивата нежна принцеса,

всеки поглед ще сочи към теб,

всеки поглед над тебе ще свети,

само твоят ще бъде там блед.

 

Но само твоите устни ще тичат,

като вятър, като коня Пегас,

ще потъват във моите с притчи,

как този миг ще е само за нас...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...