8 окт. 2009 г., 18:24

Този миг...

1.1K 0 11

Сто слънца ще са в тебе стопени

във усмивка, красива вина,

ти ще бъдеш виновна за спрелите,

да те гледат, звезди под нощта.

 

И гласът ти ще бъде копринен,

и за туй ти ще имаш вина,

не земя, ти ще стъпваш по глина,

ще трепери след теб и пръстта.

 

Ти! Красивата нежна принцеса,

всеки поглед ще сочи към теб,

всеки поглед над тебе ще свети,

само твоят ще бъде там блед.

 

Но само твоите устни ще тичат,

като вятър, като коня Пегас,

ще потъват във моите с притчи,

как този миг ще е само за нас...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...