Този миг...
Сто слънца ще са в тебе стопени
във усмивка, красива вина,
ти ще бъдеш виновна за спрелите,
да те гледат, звезди под нощта.
И гласът ти ще бъде копринен,
и за туй ти ще имаш вина,
не земя, ти ще стъпваш по глина,
ще трепери след теб и пръстта.
Ти! Красивата нежна принцеса,
всеки поглед ще сочи към теб,
всеки поглед над тебе ще свети,
само твоят ще бъде там блед.
Но само твоите устни ще тичат,
като вятър, като коня Пегас,
ще потъват във моите с притчи,
как този миг ще е само за нас...
© Димитър Димчев All rights reserved.
