29 abr 2006, 11:16

Този поглед ще ме преследва...

  Poesía
1.9K 0 5

Този поглед ще ме преследва до гроба!

Мълчащ,

нищо не казващ,

не виждащ път за напред.

Поглед на неизлечимо болен,

поглед на умиращ човек.

Поглед, изминал пътят си кратък,

поглед, осъзнал всичко в света,

поглед, на един изтрадал,

омръзнало му от помията в света.

Поглед на един родител,

прощаващ се мълком със свойте деца….

 

Този поглед ще ме преследва до гроба

….погледът на моя баща…

колко пъти ме е гледал строго,

но отчаяно – едва сега.

Тои никога не помоли за помощ,

въпреки че беше безсилен в света,

мълчейки той ми каза всичко:

“да се пазя, да съм умна и добра”

Мълчейки сякаш ми извика:

“от утре дъще си сама ”

После затвори очи, след това си отиде,

Тъй просто – както бе дошъл на света.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Келорска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...