Този поглед ще ме преследва...
Този поглед ще ме преследва до гроба!
Мълчащ,
нищо не казващ,
не виждащ път за напред.
Поглед на неизлечимо болен,
поглед на умиращ човек.
Поглед, изминал пътят си кратък,
поглед, осъзнал всичко в света,
поглед, на един изтрадал,
омръзнало му от помията в света.
Поглед на един родител,
прощаващ се мълком със свойте деца….
Този поглед ще ме преследва до гроба
….погледът на моя баща…
колко пъти ме е гледал строго,
но отчаяно – едва сега.
Тои никога не помоли за помощ,
въпреки че беше безсилен в света,
мълчейки той ми каза всичко:
“да се пазя, да съм умна и добра”
Мълчейки сякаш ми извика:
“от утре дъще си сама ”
После затвори очи, след това си отиде,
Тъй просто – както бе дошъл на света.
© Яна Келорска All rights reserved.
