22 nov 2008, 17:52

Този сняг ми е толкова черен 

  Poesía
740 0 19
 

В черно-белите

ласки на вятъра

търся смисъл

за хубаво време.

И сляпа в стъклата

се вглеждам,

а там са двама,

далече от мене.

Танцувам

безумно претръпнала

да забравя

очите на спомена.

И леко прокарвам

пръсти през изгрева.

Колко нощи

са минало в погледа.

Този сняг

ми е толкова черен.

А шепнат сълзи

в тишината.

И безброй

премълчани целувки.

Тънка струна

днес е душата.

И алеи са в мен

от наивности.

Колко стъкла

изпочупени.

Рани са.

Колко стъпки

изтрити

и спомени.

Колко зими.

И прах.

И съм залезна.

Колко търсене.

Колко врати.

Колко път

във безпътната болка.

Забрави.

Затвори и очи.

В този сняг...

съм мъгла

... и те търся....

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??