Този сняг ми е толкова черен
В черно-белите
ласки на вятъра
търся смисъл
за хубаво време.
И сляпа в стъклата
се вглеждам,
а там са двама,
далече от мене.
Танцувам
безумно претръпнала
да забравя
очите на спомена.
И леко прокарвам
пръсти през изгрева.
Колко нощи
са минало в погледа.
Този сняг
ми е толкова черен.
А шепнат сълзи
в тишината.
И безброй
премълчани целувки.
Тънка струна
днес е душата.
И алеи са в мен
от наивности.
Колко стъкла
изпочупени.
Рани са.
Колко стъпки
изтрити
и спомени.
Колко зими.
И прах.
И съм залезна.
Колко търсене.
Колко врати.
Колко път
във безпътната болка.
Забрави.
Затвори и очи.
В този сняг...
съм мъгла
... и те търся....
© Ем All rights reserved.
