12 may 2007, 11:57

Този свят ( от "Мелници")

  Poesía
1.7K 0 2

Този свят
на Стефка и Мина

Този свят на велики диктатори.
Този свят на страх и вина.
В този свят на немощни приятели,
вече 40 години вървя...

Не познавам война и разгроми.
Не познавам всемирни беди.
Но познавам световни преломи.
И видях как се срутват - със трясък - стени.

Дълго, дълго очаквам Зората.
Много бавно си тръгва Нощта.
Рядко срещам Сърца по Земята,
в този свят на страх и беда.

Надали ще дочакам Светлината,  не крия.
Надали в този свят ще летим.
Но опитвам с глава да разбия
вкаменените рамки на наш'те Души.

Не се давам тъй лесно! В Децата,
виждам моите бъдни мечти.
И ако... това е Цената -
готов съм да я плащам! До сетните дни!
          ***
Моят Свят на непоправими Мечтатели.
Моят Свят на прекрасни Жени.
Моят Свят на Любов и Приятели,
все някога ЩЕ ИМ ПРИНАДЛЕЖИ!!! 

27 май 2001

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво посвещение.Дано децата ти да принадлежат на щастието!
  • Хубав стих! Поздравления!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...