20 jun 2014, 23:23  

Трагедия във Варна

  Poesía » Civil
554 0 0

Във Варна - трагедия голяма.

Политиканстване да няма,

щото животът е ценен и един.

Да се загрижим, не да спим,

а човещина нека покажем,

помощ ако можем да окажем,

че тези хора просто са в беда,

думайте си:"Егото си ще победя!"

 

Политиците един друг се обвиняват, че са виновни за трагедията.Аз мисля, че и едните, и другите носят отговорност за случилото се.По-важно от това е, че когато има такава трагедия, по-добре да мислим не само за политиците, а преди всичко за самите хора, които са и могат да пострадат.Да помогнем кой с каквото можем на пострадалите, вместо да се разделяме според партийната принадлежност, защото животът е по-ценен от политиката.

Особено възмутително е поведението на Кристалина Георгиева-еврокомисарят по бедствията и авариите, която не си мръдна пръста дори да отиде до пострадалите градове, а вместо това пише в "Туитър" колко била загрижена за тях.

 

www.vesnikataka.bg/2014/06/позор-еврокомисарят-по-бедствията-и-а/

 

afera.bg/mishena/63360.html

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...