Трамвая на живота
Трамвай.
В него уморени пътници,
притискат здраво
своя си багаж.
Торбите пълни
със зарзавати,
нали стомаха заповядва
"Яж!".
Прегърбени,
унили
и нещастни,
премазани
от бреме и сълзи,
гнева изливат си
опасно,
отмъщават си
на чужди гръб.
В очите
отчаяние,
омраза
и завист...
И за кой ли път
усмивката за друго пазят,
а пускат в действие стрела.
Нещастни,
жалки
и смутени,
прибират се отнякъде
в деня,
приличащ си
със всички други -
била виновна "пустата" съдба.
Не спират,
бързат уморени,
а между тях дете седи.
Седи
и гледа изумено
в тъжните очи.
Ще кажат -
малко е
и не разбира,
че живота трудно се крепи,
че лесно се умира
и времето лети...
Но то не вярва,
знам,
очите ясни
изпълва обич към света,
за него всичко е прекрасно,
за него няма празнина.
В душата радва се -
света чудесен
и интересен,
и богат...
Дори на щипещата есен
листата огнени пламтят...
От този огън
нека се поучим,
да поразмислим
и да преценим
дали във възрастта сме се обрекли
като коне с капаци да вървим.
И кой е мъдър - те или детето,
което радва се,
само да е дори?
И щастието - истинско и клето
печели ли се с повече пари?
В него уморени пътници,
притискат здраво
своя си багаж.
Торбите пълни
със зарзавати,
нали стомаха заповядва
"Яж!".
Прегърбени,
унили
и нещастни,
премазани
от бреме и сълзи,
гнева изливат си
опасно,
отмъщават си
на чужди гръб.
В очите
отчаяние,
омраза
и завист...
И за кой ли път
усмивката за друго пазят,
а пускат в действие стрела.
Нещастни,
жалки
и смутени,
прибират се отнякъде
в деня,
приличащ си
със всички други -
била виновна "пустата" съдба.
Не спират,
бързат уморени,
а между тях дете седи.
Седи
и гледа изумено
в тъжните очи.
Ще кажат -
малко е
и не разбира,
че живота трудно се крепи,
че лесно се умира
и времето лети...
Но то не вярва,
знам,
очите ясни
изпълва обич към света,
за него всичко е прекрасно,
за него няма празнина.
В душата радва се -
света чудесен
и интересен,
и богат...
Дори на щипещата есен
листата огнени пламтят...
От този огън
нека се поучим,
да поразмислим
и да преценим
дали във възрастта сме се обрекли
като коне с капаци да вървим.
И кой е мъдър - те или детето,
което радва се,
само да е дори?
И щастието - истинско и клето
печели ли се с повече пари?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диляна Василева Todos los derechos reservados
