15 abr 2014, 21:26

Трансфинитно

892 2 14
Казват, че Съм в сърцето
или
в душата на тялото.
В мозъка - мрежа разпръсната
из равнината на Цялото.

Че Съм в самотност
Вгнездено
без право на собствена сянка.
В малката точка - без център
върху огромно пространство...

Ако Ме търсят в далечното
в призрачна близост
съзират Ме. -
Като в начало на минало,
в край на нестигнато бъдеще.

В унеса късно
Пробудено
и в острия меч пред омекване.
В рязко родилно въздъхване.
В тихо предсмъртно стенание...

В танц на махало обесено
в килията на Вертикалното.
За да е всичко във Нищото
и Нищото да изглежда
по-цялостно...

Да е нищожно Великото,
Микробът - причина на
Смисъла...
Скалата стърчаща над Бездната -
ОКАМЕНЕЛИЯТ ПОЛЕТ НА ПТИЦАТА!

 ... Но Аз не съм ураганът,
който връхлита внезапно,
с писък стъмнява
ъглите
и светлините загасва.

Мощният порив на вятъра
върху милиардите мравки,
всяка - частица от
Ужаса
върху Кръга на Земята!

 ... Не Съм и Великата Музика
на мистичните пръсти, които
ваят мекотата на
Сферите
и неземното им привличане!

 ... Аз Съм това чисто ОЧАКВАНЕ
без ум,
без душа
и
без тяло... -

Чисто
ЛЪЧЕНИЕ
- без челюст,
която отхапва от
Цялото!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Любомира!
  • Очакване си, озарение...
  • Мерси, Сеси! И аз те поздравявам и дай боже промените в този "странен" свят да ни изведат по-далеч от онова заглавие, което Робърт Хайнлайн използва, за да озаглави една от книгите си: "Странник в странна страна"!: Мисана
  • Непрестанното търсене и опознаване на всичко, което дава смисъл на живота ни и ни прави създания в тоя странен и променящ се свят! Поздравявам те!
  • Благодаря ви Радост, Санвали, Мартина и Никола! Трогнат съм от вниманието ви и от мислите, които споделихте!

    С най-топли чувства: Мисана

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...