Трансфинитно
или
в душата на тялото.
В мозъка - мрежа разпръсната
из равнината на Цялото.
Че Съм в самотност
Вгнездено
без право на собствена сянка.
В малката точка - без център
върху огромно пространство...
Ако Ме търсят в далечното
в призрачна близост
съзират Ме. -
Като в начало на минало,
в край на нестигнато бъдеще.
В унеса късно
Пробудено
и в острия меч пред омекване.
В рязко родилно въздъхване.
В тихо предсмъртно стенание...
В танц на махало обесено
в килията на Вертикалното.
За да е всичко във Нищото
и Нищото да изглежда
по-цялостно...
Да е нищожно Великото,
Микробът - причина на
Смисъла...
Скалата стърчаща над Бездната -
ОКАМЕНЕЛИЯТ ПОЛЕТ НА ПТИЦАТА!
... Но Аз не съм ураганът,
който връхлита внезапно,
с писък стъмнява
ъглите
и светлините загасва.
Мощният порив на вятъра
върху милиардите мравки,
всяка - частица от
Ужаса
върху Кръга на Земята!
... Не Съм и Великата Музика
на мистичните пръсти, които
ваят мекотата на
Сферите
и неземното им привличане!
... Аз Съм това чисто ОЧАКВАНЕ
без ум,
без душа
и
без тяло... -
Чисто
ЛЪЧЕНИЕ
- без челюст,
която отхапва от
Цялото!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени