15 апр. 2014 г., 21:26

Трансфинитно

893 2 14
Казват, че Съм в сърцето
или
в душата на тялото.
В мозъка - мрежа разпръсната
из равнината на Цялото.

Че Съм в самотност
Вгнездено
без право на собствена сянка.
В малката точка - без център
върху огромно пространство...

Ако Ме търсят в далечното
в призрачна близост
съзират Ме. -
Като в начало на минало,
в край на нестигнато бъдеще.

В унеса късно
Пробудено
и в острия меч пред омекване.
В рязко родилно въздъхване.
В тихо предсмъртно стенание...

В танц на махало обесено
в килията на Вертикалното.
За да е всичко във Нищото
и Нищото да изглежда
по-цялостно...

Да е нищожно Великото,
Микробът - причина на
Смисъла...
Скалата стърчаща над Бездната -
ОКАМЕНЕЛИЯТ ПОЛЕТ НА ПТИЦАТА!

 ... Но Аз не съм ураганът,
който връхлита внезапно,
с писък стъмнява
ъглите
и светлините загасва.

Мощният порив на вятъра
върху милиардите мравки,
всяка - частица от
Ужаса
върху Кръга на Земята!

 ... Не Съм и Великата Музика
на мистичните пръсти, които
ваят мекотата на
Сферите
и неземното им привличане!

 ... Аз Съм това чисто ОЧАКВАНЕ
без ум,
без душа
и
без тяло... -

Чисто
ЛЪЧЕНИЕ
- без челюст,
която отхапва от
Цялото!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Любомира!
  • Очакване си, озарение...
  • Мерси, Сеси! И аз те поздравявам и дай боже промените в този "странен" свят да ни изведат по-далеч от онова заглавие, което Робърт Хайнлайн използва, за да озаглави една от книгите си: "Странник в странна страна"!: Мисана
  • Непрестанното търсене и опознаване на всичко, което дава смисъл на живота ни и ни прави създания в тоя странен и променящ се свят! Поздравявам те!
  • Благодаря ви Радост, Санвали, Мартина и Никола! Трогнат съм от вниманието ви и от мислите, които споделихте!

    С най-топли чувства: Мисана

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...