Стани с часа на новия си изгрев.
Поемай всеки дъх на светлината.
Кошмарите, проблемите изригват,
но ти ги прехвърли на необята.
И призраците хвърляй зад гърба си,
от миналата нощ изтрий сълзите.
Предавай на съдбата да избърсва
кристалните потоци от очите.
Хрърли далече старите монети,
обязаности няма да те душат.
И не допускай песните изпети
да се превръщат в сага за разруха.
И да отхвърлим дългове платени,
да не валят в живота ни стихийно.
Да се оттърсим от беди, съмнения
и заедно от чашата да пием.
Щом вятърът решил е да прекърши
крила от кръв – да връчи на съдбата,
там чудото ментално се извършва,
просвирва ни небесната токата.
И да се слеем с вятъра попътен,
свободни от окови и забрани,
Вселенски устрем, в блянове закътан,
превръща се в желания мечтани.
© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados