Събира облаци небето,
в поройна лудост е себето.
Мислите – лодки погълнати,
с капки от страсти препълнени.
Дяволът дупчи плодът,
птица креслива в сънят.
Болки и вик в съществото,
дупки на нож в плетивото.
Сляп и оръфан – примат,
мирис на плод – аромат.
злият, ехидно се смее,
Дух Божи с вярност, милее.
Буря и гръм, след мъглата,
цвете разцъфва в душата.
Слънце искри в битието,
рана се чисти в сърцето.
Кожа се свлича, изцяло,
душа се облича във бяло.
Личност се радва в блаженство,
избрала живот в съвършенство.
© Александър Todos los derechos reservados