26 февр. 2017 г., 13:48

Трансформация

845 0 0

Събира облаци небето,

в поройна лудост е себето.

Мислите – лодки погълнати,

с капки от страсти препълнени.

 

Дяволът дупчи плодът,

птица креслива в сънят.

Болки и вик в съществото,

дупки на нож в плетивото.

 

Сляп и оръфан – примат,

мирис на плод – аромат.

злият, ехидно се смее,

Дух Божи с вярност, милее.

 

Буря и гръм, след мъглата,

цвете разцъфва в душата.

Слънце искри в битието,

рана се чисти в сърцето.

 

Кожа се свлича, изцяло,

душа се облича във бяло.

Личност се радва в блаженство,

избрала живот в съвършенство.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...