26.02.2017 г., 13:48

Трансформация

840 0 0

Събира облаци небето,

в поройна лудост е себето.

Мислите – лодки погълнати,

с капки от страсти препълнени.

 

Дяволът дупчи плодът,

птица креслива в сънят.

Болки и вик в съществото,

дупки на нож в плетивото.

 

Сляп и оръфан – примат,

мирис на плод – аромат.

злият, ехидно се смее,

Дух Божи с вярност, милее.

 

Буря и гръм, след мъглата,

цвете разцъфва в душата.

Слънце искри в битието,

рана се чисти в сърцето.

 

Кожа се свлича, изцяло,

душа се облича във бяло.

Личност се радва в блаженство,

избрала живот в съвършенство.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...