26.02.2017 г., 13:48 ч.

Трансформация 

  Поезия » Друга
418 0 0

Събира облаци небето,

в поройна лудост е себето.

Мислите – лодки погълнати,

с капки от страсти препълнени.

 

Дяволът дупчи плодът,

птица креслива в сънят.

Болки и вик в съществото,

дупки на нож в плетивото.

 

Сляп и оръфан – примат,

мирис на плод – аромат.

злият, ехидно се смее,

Дух Божи с вярност, милее.

 

Буря и гръм, след мъглата,

цвете разцъфва в душата.

Слънце искри в битието,

рана се чисти в сърцето.

 

Кожа се свлича, изцяло,

душа се облича във бяло.

Личност се радва в блаженство,

избрала живот в съвършенство.

 

© Александър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??