9 nov 2021, 21:41  

Трансмутация

1.2K 1 3

Съдбоносна първа среща, първи миг велик

Но откъде познавам вече твоят лик?

За първи път виждам те, 

а сякаш цяла вечност те познавам

И инкарнация след инкарнация, 

живот след живот отново те припознавам

 

Вглеждам се в теб и потъвам в погледа твой

Ах, толкова стремглаво желая да си мой

А ти ме гледаш с пламенна жар изпепеляваща

С желание за доминация, но с душа покоряваща

 

Душите ни се сливат в танца на нощта

А нашата любов, толкова силна е тя 

Но нещо безмилостно и жестоко ѝ пречи 

Нашето Его като буря грозно ечи

 

Черният зеленоок дявол зловещ

чрез нашето Его използва ни като вещ

Дъжд, мъгла, студ, раздяла

И нашата любов от пламенна - 

превръща се във вяла

 

Но това е само една плоска студена повърхност

В нейното ядро горещо,

но с непробиваема твърдост 

се намира нашата чиста душа неопетнена

И остава тя през животите непроменена

 

Prima materia, дело алхимично

Aqua permanens, елемент от първично 

Промени първо себе си, за да повлияеш на света

Това е на тайната на алхимията цвета

 

Голям Аркан - Смъртта

Началото на трансформацията е тя 

Защото, за да се преродиш

и като нежен ефир да се извисиш 

Първо трябва да умреш

Как иначе духовно ще израстеш? 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Amo Ra Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...