9 нояб. 2021 г., 21:41  

Трансмутация

1.2K 1 3

Съдбоносна първа среща, първи миг велик

Но откъде познавам вече твоят лик?

За първи път виждам те, 

а сякаш цяла вечност те познавам

И инкарнация след инкарнация, 

живот след живот отново те припознавам

 

Вглеждам се в теб и потъвам в погледа твой

Ах, толкова стремглаво желая да си мой

А ти ме гледаш с пламенна жар изпепеляваща

С желание за доминация, но с душа покоряваща

 

Душите ни се сливат в танца на нощта

А нашата любов, толкова силна е тя 

Но нещо безмилостно и жестоко ѝ пречи 

Нашето Его като буря грозно ечи

 

Черният зеленоок дявол зловещ

чрез нашето Его използва ни като вещ

Дъжд, мъгла, студ, раздяла

И нашата любов от пламенна - 

превръща се във вяла

 

Но това е само една плоска студена повърхност

В нейното ядро горещо,

но с непробиваема твърдост 

се намира нашата чиста душа неопетнена

И остава тя през животите непроменена

 

Prima materia, дело алхимично

Aqua permanens, елемент от първично 

Промени първо себе си, за да повлияеш на света

Това е на тайната на алхимията цвета

 

Голям Аркан - Смъртта

Началото на трансформацията е тя 

Защото, за да се преродиш

и като нежен ефир да се извисиш 

Първо трябва да умреш

Как иначе духовно ще израстеш? 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Amo Ra Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...