9.11.2021 г., 21:41  

Трансмутация

1.2K 1 3

Съдбоносна първа среща, първи миг велик

Но откъде познавам вече твоят лик?

За първи път виждам те, 

а сякаш цяла вечност те познавам

И инкарнация след инкарнация, 

живот след живот отново те припознавам

 

Вглеждам се в теб и потъвам в погледа твой

Ах, толкова стремглаво желая да си мой

А ти ме гледаш с пламенна жар изпепеляваща

С желание за доминация, но с душа покоряваща

 

Душите ни се сливат в танца на нощта

А нашата любов, толкова силна е тя 

Но нещо безмилостно и жестоко ѝ пречи 

Нашето Его като буря грозно ечи

 

Черният зеленоок дявол зловещ

чрез нашето Его използва ни като вещ

Дъжд, мъгла, студ, раздяла

И нашата любов от пламенна - 

превръща се във вяла

 

Но това е само една плоска студена повърхност

В нейното ядро горещо,

но с непробиваема твърдост 

се намира нашата чиста душа неопетнена

И остава тя през животите непроменена

 

Prima materia, дело алхимично

Aqua permanens, елемент от първично 

Промени първо себе си, за да повлияеш на света

Това е на тайната на алхимията цвета

 

Голям Аркан - Смъртта

Началото на трансформацията е тя 

Защото, за да се преродиш

и като нежен ефир да се извисиш 

Първо трябва да умреш

Как иначе духовно ще израстеш? 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Amo Ra Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...