Все още вярвам,
че те има - безкористен,
светъл и благ.
Не те търся – в мене си,
в пчелното жужене
в разцъфналия цвят.
На първата ни среща,
уж случайна,
а неслучайна,
думите със тебе ще спестим.
Докоснеш ли зениците ми
с поглед - мълния,
в миг
пороен дъжд ще заплющи.
А след дъжда,
в дъгата взри се,
улови я в капките добри,
разпиляна е душата моя
в пробляскващи помпони
в капчица една в дланта си
мъжка, чиста - ти я събери.
Г. Мазлум
15.09.2010 год.
© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados