Все още вярвам,

че те има - безкористен,

светъл и благ.

Не те търся – в мене си,

в пчелното жужене

в разцъфналия цвят.

На първата ни среща,

уж случайна,

а неслучайна,

думите със тебе ще спестим.

Докоснеш ли зениците ми

с поглед - мълния,

в миг

пороен дъжд ще заплющи.

А след дъжда,

в дъгата взри се,

улови я в капките добри,

разпиляна е душата моя

в пробляскващи помпони

в капчица една в дланта си

мъжка, чиста -  ти я събери.

Г. Мазлум

15.09.2010 год.