5 mar 2008, 21:21

TRAVIAN

  Poesía
1.2K 0 1
TRAVIAN

Извадих заселник с усмивка голяма.
Изпратих го да търси желаната земя.
Но стигайки до нея каза:
- Не мога сам, дайте ми храна!

Изпълних желанието му - пратих му кервани злато и храна.
Умислено се върна и ми промълви:
- Това бе тъпичка шега...

Изгря нощта, загасна ден,
усетих студ във мястото до мен...
щом на заранта усетих топлината,
се светнах к'ва била храната.

Изпратих ги всички и с радостни подскоци
намериха си те дори земя с бистричко поточе.
И всеки ден при тях сега все нови идват
и в приказката нова в миг политват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Радев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...