5 mar 2008, 21:21

TRAVIAN

  Poesía
1.2K 0 1
TRAVIAN

Извадих заселник с усмивка голяма.
Изпратих го да търси желаната земя.
Но стигайки до нея каза:
- Не мога сам, дайте ми храна!

Изпълних желанието му - пратих му кервани злато и храна.
Умислено се върна и ми промълви:
- Това бе тъпичка шега...

Изгря нощта, загасна ден,
усетих студ във мястото до мен...
щом на заранта усетих топлината,
се светнах к'ва била храната.

Изпратих ги всички и с радостни подскоци
намериха си те дори земя с бистричко поточе.
И всеки ден при тях сега все нови идват
и в приказката нова в миг политват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Радев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...