TRAVIAN
1.3K
0
1
TRAVIAN
Извадих заселник с усмивка голяма.
Изпратих го да търси желаната земя.
Но стигайки до нея каза:
- Не мога сам, дайте ми храна!
Изпълних желанието му - пратих му кервани злато и храна.
Умислено се върна и ми промълви:
- Това бе тъпичка шега...
Изгря нощта, загасна ден,
усетих студ във мястото до мен...
щом на заранта усетих топлината,
се светнах к'ва била храната.
Изпратих ги всички и с радостни подскоци
намериха си те дори земя с бистричко поточе.
И всеки ден при тях сега все нови идват
и в приказката нова в миг политват.
Извадих заселник с усмивка голяма.
Изпратих го да търси желаната земя.
Но стигайки до нея каза:
- Не мога сам, дайте ми храна!
Изпълних желанието му - пратих му кервани злато и храна.
Умислено се върна и ми промълви:
- Това бе тъпичка шега...
Изгря нощта, загасна ден,
усетих студ във мястото до мен...
щом на заранта усетих топлината,
се светнах к'ва била храната.
Изпратих ги всички и с радостни подскоци
намериха си те дори земя с бистричко поточе.
И всеки ден при тях сега все нови идват
и в приказката нова в миг политват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Радев Все права защищены
