На утрото през мократа зеница
ме гледа новият ми ден.
Слънце си взема от усмивката,
а синя нежност ще остави в мен.
Чаша кафе и фреш – за нощни спомени,
после – коли и хора, улици и блокове...
На делника в задъханите вдишвания
изгубвам песента на мойте токове.
Прегладняла, суетата чака
на утрото след плавния завой.
Не съм готова да ú дам душата!
Вълшебно–приказен е пътят мой!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
