На утрото през мократа зеница
ме гледа новият ми ден.
Слънце си взема от усмивката,
а синя нежност ще остави в мен.
Чаша кафе и фреш – за нощни спомени,
после – коли и хора, улици и блокове...
На делника в задъханите вдишвания
изгубвам песента на мойте токове.
Прегладняла, суетата чака
на утрото след плавния завой.
Не съм готова да ú дам душата!
Вълшебно–приказен е пътят мой!
© Пепи All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
