Трептящото в мен

Тежка песен ще излея
между земята и небето,
попили онзи трепет
на прикования Прометей,
когато светлината трепка,
раздвоена между нощ и ден.
Нощ ли е - тъмното буботи
с клади жертвени без грим,
изтляват маски и животи,
смъртта е преоблечен мим ...
Ти напрягаш своите мишци
да скъсаш тежките вериги
и с брънки отвсякъде обримчен,
ако можеш свое пламъче задигаш ...
или изгаряш в собствена Голгота,
или си деряща светкавица-стрела,
докато заревото от твоя огън
роди скъпоценния ти дар - Деня!
Премалял, но стъпил веч на здраво,
поемаш дъх, небе и светлина,
грижовно перата си оправяш
и литваш в ожадняла синева ...

Стрелката трепва
на часовника ми стенен -
мечтата в мене секва ...
жетвено човешко време е ...