До днес аз чувам,

Виждам и усещам,

Виковете и гласа,

Там де забравя се страха,

Някой казал е: “България да живее”,

Зарад нея кръв ще се пролее,

И майка дете ще спре да люлее,

Нова песен всеки ще запее,

И по трънлив път гордо да поеме,

Да освободи България от зло робство,

Пет века тя подчинява се на покорство,

Но стига вече, казал е войн безстрашен,

на робски песни и слова оставен,

Да слуша как нявга преди векове,

Съществувала е една, една България, покорила хиляди върхове,

А днес е тя на тиран слугиня,

жертва на милостиня,

Днес тя тъжни песни пее,

И дете със страх люлее,

Дните и годините в блатото пилее,

Но стига вече, казал е войн безстрашен,

“България ще живее”,

Дори кръв да се пролее