До днес аз чувам,
Виждам и усещам,
Виковете и гласа,
Там де забравя се страха,
Някой казал е: “България да живее”,
Зарад нея кръв ще се пролее,
И майка дете ще спре да люлее,
Нова песен всеки ще запее,
И по трънлив път гордо да поеме,
Да освободи България от зло робство,
Пет века тя подчинява се на покорство,
Но стига вече, казал е войн безстрашен,
на робски песни и слова оставен,
Да слуша как нявга преди векове,
Съществувала е една, една България, покорила хиляди върхове,
А днес е тя на тиран слугиня,
жертва на милостиня,
Днес тя тъжни песни пее,
И дете със страх люлее,
Дните и годините в блатото пилее,
Но стига вече, казал е войн безстрашен,
“България ще живее”,
Дори кръв да се пролее
© Петър Атанасов Джизов Всички права запазени