24 feb 2010, 11:30

Трети март

  Poesía » Civil
16.6K 1 31

На този ден, велик и свят,
възкръсна българският дух отново
и като чист, кристален цвят,
победно звънна българското слово.
Земята на достойни синове,
на Аспарух, Борис и Калоян,
обсебвана от злото векове,
отново гордо и свободно заблестя!
Но тази свобода не беше дар,
за нея Ботев, Левски, Караджата,
и още хилядите знайни и незнайни,
отдадоха живота си в предплата.
Въстанието през април не бе позор,
а паметник за доблест и геройство,
Европа изненадана отвърна взор
от фанатизма на османското войнство.
Със Шипка редом, Перущица и Батак,
блестят със славата на красотата,
не ще обсеби името им свято мрак,
на свобода изстрадана са те цената.
И ненапразно българка една
Априлско знаме със любов уши,
да, Райна Княгиня бе тази жена,
и от нейното знаме свободата се роди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Ралица, много ме зарадва!
    Пожелавам ти успех и късмет във всичко
    и много щастие съдбата щедро да ти дари!
    БЪДИ!!!
  • СТРАШНО КРАСИВО СТИХОТВОРЕНИЕ!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
  • Благодаря, Симеон!
    Много ме зарадва твоя коментар!
    Пожелавам ти здраве, щастие и
    успехи във всичко!
    БЪДИ!
  • Просто нямам думи, Кристина !
    Почувствах се много горд, както и ти предполагам,
    когато си го писала и при всеки прочит, че сме българи и
    България е наша Родина !
  • Благодаря, Божидарка, много съм
    щастлива, че хареса стиха ми!
    Пожелавам ти успех и късмет във всичко!
    Съдбата щедро да те дари със сбъднати мечти!
    БЪДИ!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...