24.02.2010 г., 11:30

Трети март

16.6K 1 31

На този ден, велик и свят,
възкръсна българският дух отново
и като чист, кристален цвят,
победно звънна българското слово.
Земята на достойни синове,
на Аспарух, Борис и Калоян,
обсебвана от злото векове,
отново гордо и свободно заблестя!
Но тази свобода не беше дар,
за нея Ботев, Левски, Караджата,
и още хилядите знайни и незнайни,
отдадоха живота си в предплата.
Въстанието през април не бе позор,
а паметник за доблест и геройство,
Европа изненадана отвърна взор
от фанатизма на османското войнство.
Със Шипка редом, Перущица и Батак,
блестят със славата на красотата,
не ще обсеби името им свято мрак,
на свобода изстрадана са те цената.
И ненапразно българка една
Априлско знаме със любов уши,
да, Райна Княгиня бе тази жена,
и от нейното знаме свободата се роди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ралица, много ме зарадва!
    Пожелавам ти успех и късмет във всичко
    и много щастие съдбата щедро да ти дари!
    БЪДИ!!!
  • СТРАШНО КРАСИВО СТИХОТВОРЕНИЕ!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
  • Благодаря, Симеон!
    Много ме зарадва твоя коментар!
    Пожелавам ти здраве, щастие и
    успехи във всичко!
    БЪДИ!
  • Просто нямам думи, Кристина !
    Почувствах се много горд, както и ти предполагам,
    когато си го писала и при всеки прочит, че сме българи и
    България е наша Родина !
  • Благодаря, Божидарка, много съм
    щастлива, че хареса стиха ми!
    Пожелавам ти успех и късмет във всичко!
    Съдбата щедро да те дари със сбъднати мечти!
    БЪДИ!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...