Трева

Видях те - бе нощ, тихомълком нагазих,

пулсираш, усетих, под боси крака,

неканен съм гост аз във твоя оазис,

не бой се, не ще да повдигна косa.

Знам, стрелни копита отгоре ти тропат,

щурчета и змии в нощта те пълзят,

през лято пожари, през зимата преспи,

по тялото твое без жалост тежат.

А колко красиви и нежни цветчета

сред равната пустош издигат снага,

тях късат в букети, а теб те потъпкват,

но силна си – пак не навеждаш глава.

Зелена надъхваш в душата миражи,

легло под звезди ми постилаш сега,

тежа ти, но смело да дишаш не спираш,

растеш и застилаш полето, трева!