Трева
Видях те - бе нощ, тихомълком нагазих,
пулсираш, усетих, под боси крака,
неканен съм гост аз във твоя оазис,
не бой се, не ще да повдигна косa.
Знам, стрелни копита отгоре ти тропат,
щурчета и змии в нощта те пълзят,
през лято пожари, през зимата преспи,
по тялото твое без жалост тежат.
А колко красиви и нежни цветчета
сред равната пустош издигат снага,
тях късат в букети, а теб те потъпкват,
но силна си – пак не навеждаш глава.
Зелена надъхваш в душата миражи,
легло под звезди ми постилаш сега,
тежа ти, но смело да дишаш не спираш,
растеш и застилаш полето, трева!
© Красиана Милева Всички права запазени