Oct 19, 2010, 11:44 AM

Трева

  Poetry » Other
713 0 0

Трева

 

Видях те - бе нощ, тихомълком нагазих,

пулсираш, усетих, под боси крака,

неканен съм гост аз във твоя оазис,

не бой се, не ще да повдигна косa.

 

Знам, стрелни копита отгоре ти тропат,

щурчета и змии в нощта те пълзят,

през лято пожари, през зимата преспи,

по тялото твое без жалост тежат.

 

А колко красиви и нежни цветчета

сред равната пустош издигат снага,

тях късат в букети, а теб те потъпкват,

но силна си – пак не навеждаш глава.

 

Зелена надъхваш в душата миражи,

легло под звезди ми постилаш сега,

тежа ти, но смело да дишаш не спираш,

растеш и застилаш полето, трева!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красиана Милева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...