15 abr 2012, 21:11

Тревичка

  Poesía
1.6K 1 0

Тревичка

 

Аз съм мъничка тревичка,

беззащитна и зелена,

аз съм дом за всяка птичка

жива в нашата вселена!

 

Искам радост да ви дам

и надеждата на всеки,

че светът е тъй голям,

а  животът е во веки!

 

Сутрин рано аз отпивам

от росата чуден сок,

той ми дава жива сила,

за да срещна моя Бог!

 

Вечер лягам си доволна

и заспивам  сладък сън,

пак сънувам, че съм волна

и отново чувам звън! 

 

                           2012г.     SRG

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойко Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...