Apr 15, 2012, 9:11 PM

Тревичка

  Poetry
1.6K 1 0

Тревичка

 

Аз съм мъничка тревичка,

беззащитна и зелена,

аз съм дом за всяка птичка

жива в нашата вселена!

 

Искам радост да ви дам

и надеждата на всеки,

че светът е тъй голям,

а  животът е во веки!

 

Сутрин рано аз отпивам

от росата чуден сок,

той ми дава жива сила,

за да срещна моя Бог!

 

Вечер лягам си доволна

и заспивам  сладък сън,

пак сънувам, че съм волна

и отново чувам звън! 

 

                           2012г.     SRG

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойко Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...