vasisid (Василена Костова)
87 301
2 oct 2007, 21:30

ТРЕВОГА 

  Poesía
917 1 10

Застлах ти легло от дъждовна тинтява,

Изтъках ти завивка от облачни гънки.

В прозорец с мушкато луната изгрява

И хвойнова порта с мандалото звънка.

От тиха вихрушка откъснах нишки зелени,

Изплетох ти люлка от южния вятър люляна.

Пътят минава през извор и тъмни морени,

Хладно е нощем леглото от слънчева пяна.

Тревога в съня ми… Бавно сърцето изстива.

Дванадесет зими следите на прага замръзват.

Дванадесет месеца моята обич една е и съща .

Спя върху камък и вечно ще чакам да дойдеш.
01.10.07г

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??