ТРЕВОГА
Застлах ти легло от дъждовна тинтява,
Изтъках ти завивка от облачни гънки.
В прозорец с мушкато луната изгрява
И хвойнова порта с мандалото звънка.
От тиха вихрушка откъснах нишки зелени,
Изплетох ти люлка от южния вятър люляна.
Пътят минава през извор и тъмни морени,
Хладно е нощем леглото от слънчева пяна.
Тревога в съня ми… Бавно сърцето изстива.
Дванадесет зими следите на прага замръзват.
Дванадесет месеца моята обич една е и съща .
Спя върху камък и вечно ще чакам да дойдеш.01.10.07г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
