14 feb 2017, 13:30

Трифоновалентинско 

  Poesía » Otra
523 1 3


Някак нелюбовно ми е днес,
в този ден на помисли амурни,
че отдавна в нищото се сурна
любовта за мене. Като пес,
щуращ се из непроходен лес,
оглупял след спомените тичам,
все обичащ, ала необичан...
Някак нелюбовно ми е днес.

Затова от чашата пред мен
градуса на слънцето ще барна,
че едничка тя на мене вярна
ми остана и на този ден.
Нея ще целуна вдъхновен.
Нека да танцува из кръвта ми,
че със нея влюбени сме двама –
само аз и чашата пред мен.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно и като форма, и като съдържание! Браво!
  • Очебийна е приликата, Краси, но, повярвай ми, не е съзнателно търсена. Подобни образи и настроения имам и в други стихове, като например тук; https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=1199848223380487&id=100000659627754 Надявам се, не смяташ, че съм плагиатствал
  • Весане, май си препрочитал скоро "Тъжна неделя" на П. Пенев.
Propuestas
: ??:??