14 февр. 2017 г., 13:30

Трифоновалентинско

Поэзия » Другая

1K 1 3

Някак нелюбовно ми е днес,
в този ден на помисли амурни,
че отдавна в нищото се сурна
любовта за мене. Като пес,
щуращ се из непроходен лес,
оглупял след спомените тичам,
все обичащ, ала необичан...
Някак нелюбовно ми е днес.

Затова от чашата пред мен
градуса на слънцето ще барна,
че едничка тя на мене вярна
ми остана и на този ден.
Нея ще целуна вдъхновен.
Нека да танцува из кръвта ми,
че със нея влюбени сме двама –
само аз и чашата пред мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Самодива (Вики)

Чудесно и като форма, и като съдържание! Браво!

2017-02-15T08:07:17+02:00
Весан (Ангел Веселинов)

Очебийна е приликата, Краси, но, повярвай ми, не е съзнателно търсена. Подобни образи и настроения имам и в други стихове, като например тук; https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=1199848223380487&id=100000659627754 Надявам се, не смяташ, че съм плагиатствал

2017-02-14T13:41:40+02:00
maistora (Красимир Тенев)

Весане, май си препрочитал скоро "Тъжна неделя" на П. Пенев.

2017-02-14T13:32:35+02:00