26 sept 2007, 15:42

Трио емоция :)

  Poesía
766 0 8
Произведението е сътворено със съдействието на:

red_rosse (Цвети)

Nella_gold (Нели)

Lingerie (Ники)

---------------------

red_rosse (Цвети)


... И се разпръсква красотата

със скороста на светлината

и се посипва по земята...

Така се раждат чудесата...!


Lingerie (Ники)


А чудесата пръснати са по света

със цялата си цветна красота,

тази цветна светлина

води нашите мечти в съня.


Nella_gold (Нели)


И на сън мечтите цветни
пръскат се като феерия.
Като цветни стъкълца
редят се в най-различни
цветни чудеса.

И поне за малко,
и дори в съня си,
успяваме да се докоснем
до толкова красиви чудеса...

На сън редят се райски светове.
Докосваме се ненаказано,
до любовта - до него,
или... до нея - без да ни е страх.

Че зли очи ще ни завидят,
обичаме без свян, без угризения...

С открити чувства казваме
на своите любими, че
сме истински - дори на сън!
Защото само там се сбъдват
най- красивите мечти!


Lingerie (
Ники)


И ние сме героите във тях,

в мечтите истински и цветни.

Дори и аз във тебе бях

със страстите си мимолетни.


Ах! Тази стъклена феерия,

погълнала ни като цвят,

със цветната любов като мистерия,

отвежда ни в сънуван свят.


С мечтани сънища пристигам,

при теб, при твоите мечти.

Като перцето леко те повдигам,

показвам ти как истинска любов гори.


Nella_gold (
Нели)


... И редят се тези цветни сънища
като парченцата от пъзела,
наречени със името Живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Стойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...