*      *     *

 В предутринна хладност росата потръпва -

ще бъде изпита от жарки лъчи.

От изток, красива, зората пристъпва

да буди с целувки заспали очи.

*      *      *

Зад буреносен облак слънчев лъч намигна.

Дъждовно освежени птиците запяха.

Животът ни не е ли мечтаен сън постигнат?

Годините от спомени във мигове се сляха...

*      *      *

Денят отстъпва плахо пред силата на здрача,

полягащите уморено сенки се целуват.

Напред, към хоризонта, облаците плуват,

под тях между тревите щурчетата подскачат.