* * *
В предутринна хладност росата потръпва -
ще бъде изпита от жарки лъчи.
От изток, красива, зората пристъпва
да буди с целувки заспали очи.
* * *
Зад буреносен облак слънчев лъч намигна.
Дъждовно освежени птиците запяха.
Животът ни не е ли мечтаен сън постигнат?
Годините от спомени във мигове се сляха...
* * *
Денят отстъпва плахо пред силата на здрача,
полягащите уморено сенки се целуват.
Напред, към хоризонта, облаците плуват,
под тях между тревите щурчетата подскачат.
© Георги Всички права запазени