7 jun 2012, 15:44

Тристишия за Земята

  Poesía » Otra
955 0 3

Нито Земята,

ни гравитацията

без теб – ябълко.

 

 

Лятна нощ.

В песента на щурците –

Пулсът на Земята.

 

 

Отново съм сама

върху сърцето на Земята.

И моето едва тупти.

 

 

Червата на небето куркат.

Земята е гладна

за дъжд.

 

 

Още една стопена

ледена шапка.

Планетата плаче.

 

 

И Земята, и човекът

се въртят около монетата,

но Земята не тегли кредити.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...