7 jun 2012, 15:44

Тристишия за Земята

  Poesía » Otra
961 0 3

Нито Земята,

ни гравитацията

без теб – ябълко.

 

 

Лятна нощ.

В песента на щурците –

Пулсът на Земята.

 

 

Отново съм сама

върху сърцето на Земята.

И моето едва тупти.

 

 

Червата на небето куркат.

Земята е гладна

за дъжд.

 

 

Още една стопена

ледена шапка.

Планетата плаче.

 

 

И Земята, и човекът

се въртят около монетата,

но Земята не тегли кредити.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...