7.06.2012 г., 15:44

Тристишия за Земята

952 0 3

Нито Земята,

ни гравитацията

без теб – ябълко.

 

 

Лятна нощ.

В песента на щурците –

Пулсът на Земята.

 

 

Отново съм сама

върху сърцето на Земята.

И моето едва тупти.

 

 

Червата на небето куркат.

Земята е гладна

за дъжд.

 

 

Още една стопена

ледена шапка.

Планетата плаче.

 

 

И Земята, и човекът

се въртят около монетата,

но Земята не тегли кредити.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...