Jun 7, 2012, 3:44 PM

Тристишия за Земята

  Poetry » Other
950 0 3

Нито Земята,

ни гравитацията

без теб – ябълко.

 

 

Лятна нощ.

В песента на щурците –

Пулсът на Земята.

 

 

Отново съм сама

върху сърцето на Земята.

И моето едва тупти.

 

 

Червата на небето куркат.

Земята е гладна

за дъжд.

 

 

Още една стопена

ледена шапка.

Планетата плаче.

 

 

И Земята, и човекът

се въртят около монетата,

но Земята не тегли кредити.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...